Енергийно планиране за България
Българската енергетика е изправена пред множество предизвикателства: висока енергоемкост на брутния национален продукт; силна зависимост на енергийните доставки от единствен доставчик; недостатъчно съобразени с националните интереси процеси на структурни стопански реформи, които не отчитат адекватно комплексните взаимодействия енергетика – икономика – технологии – околна среда – общество – сигурност – климат – глобализация - интернет на нещата; значителен дял на сивата икономика; достатъчна разполагаемост на местни, но силно замърсяващи енергийни лигнитни източници; ограничени водни източници; достатъчно слънчева и вятърна първична енергия, голям дял от която е усвоен при дългосрочно определени „преференциални“ цени; ниска платежостособност на потребителите и ширеща се енергийна бедност; висок дял на потребление на електроенергия в крайното енергийно потребление; висок дял на електропроизводство чрез задължително изкупуване; недостатъчност на регулиращия диапазон на електропроизводствените мощности и др. В същото време от няколко години светът навлиза в „голям/велик преход“ в областта на използване на енергиите, който се определя като преминаването към свят с по-малко нарастване на населението и работната сила, коренно нови технологии, по-големи природоопазващи задължения и изместване на икономическата и геополитическа сила към други страни/държави.
Целта на разработвания проект са фундаментални изследвания, които да създадат основа на Методология и инструментариум (регламент на организацията, силите и средствата, включително математически модели и информационни обмени) за стратегическо планиране развитието на енергетиката, чрез които да се посрещнат изброените предизвикателства. Разработеният проект за Научна методология ще отговори на въпросите:
1. Кои са влияещите фактори върху развитието на енергетиката в България?
2. Кои са ограничителните условия върху дългосрочните енергийни планове?
3. Кои следва да бъдат участниците в процеса на планиране стратегическото развитие на енергетиката и какви са техните роли?
4. Каква трябва да бъде системата за информационен обмен, обезпечаваща стратегическото планиране?
5. Каква трябва да бъде организaцията и координацията на дейностите по планиране, наблюдаване, анализиране, оценка и актуализиране на стратегическото развитие?
6. Какви средства са необходими за процеса по планиране и как да се обезпечават?
Очакваните приноси са свързани с усъвършенстване на моделите за стратегическо планиране в енергетиката, подобряване на алгоритмите за решаването им, въвеждане на нови фактори и отразяване на допълнителни зависимости, предлагане на подходи за моделиране на нововъзникнали енергопреобразуващи технологии и др.
Резултатите ще бъдат представени на държавни и общински органи на управление за използване при съставяне на стратегии за национално и регионално развитие, както и на големи енергийни компании и обществени организации.